Понятието идеални части се използва, когато има съсобственост. Ако един имот е на двама собственици, те са в съсобственост и имат идеални части от него. Когато парцелът, в който е построена сградата, е собственост на собствениците на апартаментите в сградата – те имат идеални части от него. Наричат се идеални, защото не са обособени и са на всичките собственици в съсобственост.
По същия начин се разпределят общите части в една сграда – към тях се включват стълбищата, коридорите, площадките и така нататък. Всеки собственик на имот в сградата, придобивайки имота, придобива и идеални части от общите части на сградата, полагащи се на този имот. В старите документи за собственост е изписано: „Заедно с Х % от общите части на сградата“, а в новите пише: „Заедно с Х % идеални части от общите части на сградата- представляващи Y квадратни метра, или обща площ X + Y“. От там и идват тези разлики в площта и това, което виждаме при оглед. Идеалните части от общите части на сградата варират обикновенно между 10 и 20 % и понеже в рекламите се използва цена на квадратен метър, като се посочи по-голяма площ, цената изглежда по-ниска на квадратен метър. Точните стойности на тези площи са посочени в таблицата по площообразуване, която е един от документите, съпътстващи строителството. В таблицата за площообразуване може да се намерят всички площи (чиста площ, идеални части, площта на мазето и др.). Посочването на цена на квадратен метър е подвеждащо, защото при старото строителство идеалните части са записани като процент и е трудно да се изчислят без строителната документация.
От „Ръководство за начинаещи брокери”